Към родителите!

Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.

Те идват чрез вас, но не от вас.

И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.

Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.

Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.

Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.

Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.

Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.

Халил Джубран, "Пророкът"