Понякога ...

Понякога...
Понякога нараняваме хората, които достигат до най-съкровените мисли.








Защо?
Страх от разкриване?!?








Последващо е : емоционално заключване и бягане от реалността. Нараняване, за да запазим собственият си свят неуязвим.
И навлизаме в необратим кръговрат.
А истината е: Все повече нараняваме себе си.

Всеки е сам - в мисълта, в живота си.


Тогава идва време на прошката.
Защото тя носи невероятното усещане за свобода.
Освобождава!
Зарежда!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Възникна грешка в тази притурка

NeoCounter

 

Usage Rights

DesignBlog BloggerTheme comes under a Creative Commons License.This template is free of charge to create a personal blog.You can make changes to the templates to suit your needs.But You must keep the footer links Intact.