Понякога... Понякога нараняваме хората, които достигат до най-съкровените мисли.
Защо?
Страх от разкриване?!?
Последващо е : емоционално заключване и бягане от реалността. Нараняване, за да запазим собственият си свят неуязвим.
И навлизаме в необратим кръговрат.
А истината е: Все повече нараняваме себе си.
Всеки е сам - в мисълта, в живота си.
Тогава идва време на прошката.Защото тя носи невероятното усещане за свобода.
Освобождава!
Зарежда!
Няма коментари:
Публикуване на коментар